куриер

Речник на българския език

куриѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. куриѐри, м.
1. Длъжностно лице към учреждение, което разнася делови книжа, както и пощенски пратки.
2. Пощенски служител, който разнася пощата; пощальон, раздавач.
3. Длъжностно лице, което извършва пътуване със специална поръчка. Дипломатически куриер.
4. Прен. Този, който разнася писма, вести, новости.
прил. куриѐрски, куриѐрска, куриѐрско, мн. куриѐрски. Куриерски услуги.

Грешни изписвания (3)

  • кореер
  • кориер
  • куреер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ри-ер
непълен член ку-ри-е-ра
пълен член ку-ри-е-рът
мн.ч. ку-ри-е-ри
членувано ку-ри-е-ри-те
бройна форма ку-ри-е-ри
звателна форма ку-ри-е-ре