разпродажба

Речник на българския език

разпрода̀жба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разпродажби, ж. Продажба на конфискувана, отнета стока или собственост на по-ниски цени.

Грешни изписвания (7)

  • разпродажбъ
  • разпрудажба
  • разпрудажбъ
  • ръзпродажба
  • ръзпродажбъ
  • ръзпрудажба
  • ръзпрудажбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ро-даж-ба
членувано раз-п-ро-даж-ба-та
мн.ч. раз-п-ро-даж-би
членувано раз-п-ро-даж-би-те
звателна форма