пласмент

Речник на българския език

пласмѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разпространение, разпродажба.
прил. пласмѐнтен, пласмѐнтна, пласмѐнтно, мн. пласмѐнтни.

Грешни изписвания (1)

  • плъсмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плас-мент
непълен член плас-мен-та
пълен член плас-мен-тът
мн.ч. плас-мен-ти
членувано плас-мен-ти-те
бройна форма плас-мен-та
звателна форма