разобличѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- разоблечител
- разоблечитил
- разобличитил
- разублечител
- разублечитил
- разубличител
- разубличитил
- ръзоблечител
- ръзоблечитил
- ръзобличител
- ръзобличитил
- ръзублечител
- ръзублечитил
- ръзубличител
- ръзубличитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ра-зоб-ли-чи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | ра-зоб-ли-чи-те-ля | |
| пълен член | ра-зоб-ли-чи-те-лят | |
| мн.ч. | ра-зоб-ли-чи-те-ли | |
| членувано | ра-зоб-ли-чи-те-ли-те | |
| бройна форма | ра-зоб-ли-чи-те-ли | |
| звателна форма | ра-зоб-ли-чи-те-лю | |