порицател

Речник на българския език

порицател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ри-ца-тел
непълен член по-ри-ца-те-ля
пълен член по-ри-ца-те-лят
мн.ч. по-ри-ца-те-ли
членувано по-ри-ца-те-ли-те
бройна форма по-ри-ца-те-ли
звателна форма по-ри-ца-те-лю