разкълва

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-къл-ва	раз-къл-вем
2 лице	раз-къл-веш	раз-къл-ве-те
3 лице	раз-къл-ве	раз-къл-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-къл-вах	раз-къл-вах-ме
2 лице	раз-къл-ва	раз-къл-вах-те
3 лице	раз-къл-ва	раз-къл-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-къл-вях	раз-къл-вях-ме
2 лице	раз-къл-ве-ше	раз-къл-вях-те
3 лице	раз-къл-ве-ше	раз-къл-вя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разкълвал съм	разкълвала съм	разкълвало съм	разкълвали сме
2 лице	разкълвал си	разкълвала си	разкълвало си	разкълвали сте
3 лице	разкълвал е	разкълвала е	разкълвало е	разкълвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разкълвал	бях разкълвала	бях разкълвало	бяхме разкълвали
2 лице	беше разкълвал	беше разкълвала	беше разкълвало	бяхте разкълвали
3 лице	беше разкълвал	беше разкълвала	беше разкълвало	бяха разкълвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разкълва	ще разкълвем
2 лице	ще разкълвеш	ще разкълвете
3 лице	ще разкълве	ще разкълват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разкълвал	ще съм разкълвала	ще съм разкълвало	ще сме разкълвали
2 лице	ще си разкълвал	ще си разкълвала	ще си разкълвало	ще сте разкълвали
3 лице	ще е разкълвал	ще е разкълвала	ще е разкълвало	ще са разкълвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разкълва	щяхме да разкълвем
2 лице	щеше да разкълвеш	щяхте да разкълвете
3 лице	щеше да разкълве	щяха да разкълват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разкълвал	щях да съм разкълвала	щях да съм разкълвало	щяхме да сме разкълвали
2 лице	щеше да си разкълвал	щеше да си разкълвала	щеше да си разкълвало	щяхте да сте разкълвали
3 лице	щеше да е разкълвал	щеше да е разкълвала	щеше да е разкълвало	щяха да са разкълвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разкълвял съм	разкълвяла съм	разкълвяло съм	разкълвели сме
2 лице	разкълвял си	разкълвяла си	разкълвяло си	разкълвели сте
3 лице	раз-къл-вял разкълвял е	раз-къл-вя-ла разкълвяла е	раз-къл-вя-ло разкълвяло е	раз-къл-ве-ли разкълвели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разкълвал съм	разкълвала съм	разкълвало съм	разкълвали сме
2 лице	разкълвал си	разкълвала си	разкълвало си	разкълвали сте
3 лице	раз-къл-вал разкълвал е	раз-къл-ва-ла разкълвала е	раз-къл-ва-ло разкълвало е	раз-къл-ва-ли разкълвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разкълвал	била съм разкълвала	било съм разкълвало	били сме разкълвали
2 лице	бил си разкълвал	била си разкълвала	било си разкълвало	били сте разкълвали
3 лице	бил разкълвал бил е разкълвал	била разкълвала била е разкълвала	било разкълвало било е разкълвало	били разкълвали били са разкълвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разкълва	щяла съм да разкълва	щяло съм да разкълва	щели сме да разкълвем
2 лице	щял си да разкълвеш	щяла си да разкълвеш	щяло си да разкълвеш	щели сте да разкълвете
3 лице	щял да разкълве щял е да разкълве	щяла да разкълве щяла е да разкълве	щяло да разкълве щяло е да разкълве	щели да разкълват щели са да разкълват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разкълвал	щяла съм да съм разкълвала	щяло съм да съм разкълвало	щели сме да сме разкълвали
2 лице	щял си да си разкълвал	щяла си да си разкълвала	щяло си да си разкълвало	щели сте да сте разкълвали
3 лице	щял да е разкълвал щял е да е разкълвал	щяла да е разкълвала щяла е да е разкълвала	щяло да е разкълвало щяло е да е разкълвало	щели да са разкълвали щели са да са разкълвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разкълвал	бих разкълвала	бих разкълвало	бихме разкълвали
2 лице	би разкълвал	би разкълвала	би разкълвало	бихте разкълвали
3 лице	би разкълвал	би разкълвала	би разкълвало	биха разкълвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-къл-ви	раз-къл-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-къл-ван
		непълен член	раз-къл-ва-ния
		пълен член	раз-къл-ва-ни-ят
	женски род		раз-къл-ва-на
		членувано	раз-къл-ва-на-та
	среден род		раз-къл-ва-но
		членувано	раз-къл-ва-но-то
множествено число			раз-къл-ва-ни
		членувано	раз-къл-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-къл-вал
		непълен член	раз-къл-ва-лия
		пълен член	раз-къл-ва-ли-ят
	женски род		раз-къл-ва-ла
		членувано	раз-къл-ва-ла-та
	среден род		раз-къл-ва-ло
		членувано	раз-къл-ва-ло-то
множествено число			раз-къл-ва-ли
		членувано	раз-къл-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-къл-вял
	женски род	раз-къл-вя-ла
	среден род	раз-къл-вя-ло
множествено число		раз-къл-ве-ли