разкълвете

Речник на българския език

1. разкълвете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разкълвете е производна форма на разкълва (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разкълвете — повелително наклонение, мн. ч.

разкълвете е производна форма на разкълва (повелително наклонение, мн. ч.).