разкълвял

Речник на българския език

1. разкълвял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкълвял е производна форма на разкълва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкълвял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкълвял е производна форма на разкълва (мин. деят. несв. прич. м. р.).