пъпен

Речник на българския език

пъ̀пен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. пъп

Грешни изписвания (1)

  • пъпин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пъ-пен
непълен член пъп-ния
пълен член пъп-ни-ят
ж. р. пъп-на
членувано пъп-на-та
ср. р. пъп-но
членувано пъп-но-то
мн. ч. пъп-ни
членувано пъп-ни-те

Връзки