пъп

пъпът, пъпа, мн. пъпове, (два) пъпа, м.
1. Малка вдлъбнатина в средата на корема на човек.
2. Удължена тъкан, чрез която се храни плодът в утробата. Хвърлили му пъпа в гората.
3. Прен. Разг. Център. На пъпа на селото.прил. пъпен, пъпна, пъпно, мн. пъпни. Пъпна връв.
• Хвърлен (ми) е пъпът някъде. — Разг. Обичам да стоя някъде, прекарвам много време там.