пълномо̀щник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. пълномощници, м. Човек, който е получил пълномощия.прил. пълномощнически, пълномощническа, пълномощническо, мн. пълномощнически.
Синоними
Грешни изписвания (8)
- пълномоштник
- палномощнек
- палномощник
- палнумощнек
- палнумощник
- пълномощнек
- пълнумощнек
- пълнумощник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пъл-но-мощ-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пъл-но-мощ-ни-ка | |
| пълен член | пъл-но-мощ-ни-кът | |
| мн.ч. | пъл-но-мощ-ни-ци | |
| членувано | пъл-но-мощ-ни-ци-те | |
| бройна форма | пъл-но-мощ-ни-ци | |
| звателна форма | пъл-но-мощ-ни-ко | |