прокурист

Речник на българския език

прокурѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • прокорист
  • прукорист
  • прукурист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ку-рист
непълен член про-ку-рис-та
пълен член про-ку-рис-тът
мн.ч. про-ку-рис-ти
членувано про-ку-рис-ти-те
бройна форма про-ку-рис-та
звателна форма