комисионер

Речник на българския език

комисионѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. комисионѐри, м.
1. Посредник на търговски сделки, който получава процент от печалбата.
2. Лице, което изпълнява търговски поръчки срещу възнаграждение. Комисионер на фирма.
прил. комисионѐрски, комисионѐрска, комисионѐрско, мн. комисионѐрски.

Грешни изписвания (15)

  • комесеонер
  • комесеунер
  • комесионер
  • комесиунер
  • комисеонер
  • комисеунер
  • комисиунер
  • кумесеонер
  • кумесеунер
  • кумесионер
  • кумесиунер
  • кумисеонер
  • кумисеунер
  • кумисионер
  • кумисиунер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ми-си-о-нер
непълен член ко-ми-си-о-не-ра
пълен член ко-ми-си-о-не-рът
мн.ч. ко-ми-си-о-не-ри
членувано ко-ми-си-о-не-ри-те
бройна форма ко-ми-си-о-не-ра
звателна форма