пущина

Речник на българския език

пу̀щина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пущини, ж. Разг. Нещо, назовано с оценъчно укорно или ласкателно отношение. Де са тия пущини, очилата?

Грешни изписвания (4)

  • пуштина
  • пущена
  • пущенъ
  • пущинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-щи-на
членувано пу-щи-на-та
мн.ч. пу-щи-ни
членувано пу-щи-ни-те
звателна форма