пустословие

Речник на българския език

пустосло̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. пустословия, ср. Празнословие.

Грешни изписвания (3)

  • постословие
  • постусловие
  • пустусловие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пус-тос-ло-вие
членувано пус-тос-ло-ви-е-то
мн.ч. пус-тос-ло-вия
членувано пус-тос-ло-ви-я-та