празнословие

Речник на българския език

празносло̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. празносло̀вия, ср. Говорене на празни, безсмислени думи и самите думи.

Грешни изписвания (3)

  • празнусловие
  • пръзнословие
  • пръзнусловие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. праз-нос-ло-вие
членувано праз-нос-ло-ви-е-то
мн.ч. праз-нос-ло-вия
членувано праз-нос-ло-ви-я-та