пустеещ

Речник на българския език

1. пустѐещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • постеешт
  • постеещ
  • постеишт
  • постеищ
  • пустеешт
  • пустеишт
  • пустеищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пус-те-ещ
непълен член пус-те-е-щия
пълен член пус-те-е-щи-ят
ж. р. пус-те-е-ща
членувано пус-те-е-ща-та
ср. р. пус-те-е-що
членувано пус-те-е-що-то
мн. ч. пус-те-е-щи
членувано пус-те-е-щи-те

2. пустеещ — сег. деят. прич. м. р.

пустеещ е производна форма на пустея (сег. деят. прич. м. р.).