пустеещият

Речник на българския език

1. пустеещият — м. р. пълен член

пустеещият е производна форма на пустеещ (м. р. пълен член).

2. пустеещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

пустеещият е производна форма на пустея (сег. деят. прич. м. р. пълен член).