пунктир

Речник на българския език

пунктѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн пунктири, (два) пунктира, м. Линия от точки или от къси чертички с разстояние между тях.

Грешни изписвания (1)

  • понктир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пун-к-тир
непълен член пун-к-ти-ра
пълен член пун-к-ти-рът
мн.ч. пун-к-ти-ри
членувано пун-к-ти-ри-те
бройна форма пун-к-ти-ра
звателна форма