пунктира

Речник на българския език

1. пунктира — ед. ч. непълен член

пунктира е производна форма на пунктир (ед. ч. непълен член).

2. пунктира — бройна форма

пунктира е производна форма на пунктир (бройна форма).

3. пунктира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пунктира е производна форма на пунктирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пунктира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пунктира е производна форма на пунктирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. пунктира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пунктира е производна форма на пунктирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).