пубертетен

Речник на българския език

пубертѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • побертетен
  • побертетин
  • побиртетен
  • побиртетин
  • пубертетин
  • пубиртетен
  • пубиртетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пу-бер-те-тен
непълен член пу-бер-тет-ния
пълен член пу-бер-тет-ни-ят
ж. р. пу-бер-тет-на
членувано пу-бер-тет-на-та
ср. р. пу-бер-тет-но
членувано пу-бер-тет-но-то
мн. ч. пу-бер-тет-ни
членувано пу-бер-тет-ни-те