пубертет

Речник на българския език

пубертѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Възраст на половото съзряване на човека.прил. пубертетен, пубертетна, пубертетно, мн. пубертетни.

Грешни изписвания (3)

  • побертет
  • побиртет
  • пубиртет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-бер-тет
непълен член пу-бер-те-та
пълен член пу-бер-те-тът
мн.ч. пу-бер-те-ти
членувано пу-бер-те-ти-те
бройна форма пу-бер-те-та
звателна форма