прощаване

Речник на българския език

проща̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • прощавъне
  • прущаване
  • прущавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ща-ва-не
членувано про-ща-ва-не-то
мн.ч. про-ща-ва-ния
членувано про-ща-ва-ни-я-та