заминаване

Речник на българския език

замина̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • заменаване
  • заменавани
  • заменавъне
  • заменавъни
  • заминавани
  • заминавъне
  • заминавъни
  • зъменаване
  • зъменавани
  • зъменавъне
  • зъменавъни
  • зъминаване
  • зъминавани
  • зъминавъне
  • зъминавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ми-на-ва-не
членувано за-ми-на-ва-не-то
мн.ч. за-ми-на-ва-ния
членувано за-ми-на-ва-ни-я-та