противя се

Речник на българския език

противя̀ се некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

противиш се, мин. св. противих се, мин. прич. противил се, несв.
1. Не се съгласявам. Противих се дълго на това решение.
2. Съпротивявам се. Не се противете!

Грешни изписвания (7)

  • протевя се
  • протевя си
  • противя си
  • прутевя се
  • прутевя си
  • прутивя се
  • прутивя си