просторен

Речник на българския език

просто̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • просторин
  • прусторен
  • прусторин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-то-рен
непълен член прос-тор-ния
пълен член прос-тор-ни-ят
ж. р. прос-тор-на
членувано прос-тор-на-та
ср. р. прос-тор-но
членувано прос-тор-но-то
мн. ч. прос-тор-ни
членувано прос-тор-ни-те