необя̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
необя̀тна, необя̀тно, мн. необя̀тни, прил. Който не може да се вземе в обятия; много обширен, просторен. Необятен космос.
същ. необя̀тност, необятността̀, ж.
същ. необя̀тност, необятността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- необятин
- неубятен
- неубятин
- ниобятен
- ниобятин
- ниубятен
- ниубятин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-о-бя-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-о-бят-ния | ||
| пълен член | не-о-бят-ни-ят | ||
| ж. р. | не-о-бят-на | ||
| членувано | не-о-бят-на-та | ||
| ср. р. | не-о-бят-но | ||
| членувано | не-о-бят-но-то | ||
| мн. ч. | не-о-бят-ни | ||
| членувано | не-о-бят-ни-те | ||