проститутка

Речник на българския език

проститу̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. проститутки, ж. Жена, която се отдава на мъже за пари; курва.прил. проститутски, проститутска, проститутско, мн. проститутски.

Грешни изписвания (7)

  • простетутка
  • простетуткъ
  • проституткъ
  • прустетутка
  • прустетуткъ
  • пруститутка
  • пруституткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ти-тут-ка
членувано прос-ти-тут-ка-та
мн.ч. прос-ти-тут-ки
членувано прос-ти-тут-ки-те
звателна форма