жена

Речник на българския език

жена̀ — съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. женѝ, ж.
1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст. Равноправие между мъжа и жената.
2. Омъжено лице от този пол. Събираха се жени с малки деца.
3. Съпруга. Тя е моя жена. •Жената. Разг. Моята съпруга. Жената остана вкъщи.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • женъ
  • жина
  • жинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-на
членувано же-на-та
мн.ч. же-ни
членувано же-ни-те
звателна форма же-но

Връзки