пол

Речник на българския език

пол — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

по̀лът, по̀ла, мн. по̀лове, (два) по̀ла, м. Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски.
прил. по̀лов, по̀лова, по̀лово, мн. по̀лови. Полови белези.
• Силен пол. — Мъжки пол.
• Слаб/нежен пол. — Женски пол.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пол
непълен член по-ла
пълен член по-лът
мн.ч. по-ло-ве
членувано по-ло-ве-те
бройна форма по-ла
звателна форма —

Връзки