простатен

Речник на българския език

проста̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • простатин
  • прустатен
  • прустатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-та-тен
непълен член прос-тат-ния
пълен член прос-тат-ни-ят
ж. р. прос-тат-на
членувано прос-тат-на-та
ср. р. прос-тат-но
членувано прос-тат-но-то
мн. ч. прос-тат-ни
членувано прос-тат-ни-те