простата

Речник на българския език

1. проста̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Жлеза с външна секреция у мъжа с големина и форма на кестен.прил. простатен, простатна, простатно, мн. простатни. Простатна жлеза.

Грешни изписвания (3)

  • простатъ
  • прустата
  • прустатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-та-та
членувано прос-та-та-та
мн.ч. прос-та-ти
членувано прос-та-ти-те
звателна форма

2. простата — ж. р. членувано

простата е производна форма на прост (ж. р. членувано).