просвещение

Речник на българския език

просвещѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Остар. Просвета.

Грешни изписвания (4)

  • просвештение
  • просвищение
  • прусвещение
  • прусвищение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ве-ще-ние
членувано прос-ве-ще-ни-е-то
мн.ч. прос-ве-ще-ния
членувано прос-ве-ще-ни-я-та