просветител

Речник на българския език

просветѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

просветителят, просветителя, мн. просветители, м. Човек, който просвещава.прил. просветителен, просветителна, просветително, мн. просветителни.прил. просветителски, просветителска, просветителско, мн. просветителски.

Грешни изписвания (7)

  • просветитил
  • просвитител
  • просвититил
  • прусветител
  • прусветитил
  • прусвитител
  • прусвититил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ве-ти-тел
непълен член прос-ве-ти-те-ля
пълен член прос-ве-ти-те-лят
мн.ч. прос-ве-ти-те-ли
членувано прос-ве-ти-те-ли-те
бройна форма прос-ве-ти-те-ли
звателна форма прос-ве-ти-те-лю