пропагандатор

Речник на българския език

пропаганда̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. пропагандатори, м. Човек, който се занимава с пропаганда; пропагандист.прил. пропагандаторски, пропагандаторска, пропагандаторско, мн. пропагандаторски.

Грешни изписвания (15)

  • пропагандатур
  • пропагъндатор
  • пропагъндатур
  • пропъгандатор
  • пропъгандатур
  • пропъгъндатор
  • пропъгъндатур
  • прупагандатор
  • прупагандатур
  • прупагъндатор
  • прупагъндатур
  • прупъгандатор
  • прупъгандатур
  • прупъгъндатор
  • прупъгъндатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-па-ган-да-тор
непълен член про-па-ган-да-то-ра
пълен член про-па-ган-да-то-рът
мн.ч. про-па-ган-да-то-ри
членувано про-па-ган-да-то-ри-те
бройна форма про-па-ган-да-то-ри
звателна форма про-па-ган-да-то-ре