пронизителен

Речник на българския език

пронизѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пронизителна, пронизително, мн. пронизителни, прил. Който пронизва слуха; проглушителен, остър. Пронизителен смях.

Грешни изписвания (15)

  • пронезителен
  • пронезителин
  • пронезитилен
  • пронезитилин
  • пронизителин
  • пронизитилен
  • пронизитилин
  • прунезителен
  • прунезителин
  • прунезитилен
  • прунезитилин
  • прунизителен
  • прунизителин
  • прунизитилен
  • прунизитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-ни-зи-те-лен
непълен член про-ни-зи-тел-ния
пълен член про-ни-зи-тел-ни-ят
ж. р. про-ни-зи-тел-на
членувано про-ни-зи-тел-на-та
ср. р. про-ни-зи-тел-но
членувано про-ни-зи-тел-но-то
мн. ч. про-ни-зи-тел-ни
членувано про-ни-зи-тел-ни-те