промил

Речник на българския език

1. промѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. промили, (два) промила, м. Една хилядна част от нещо, означавана със знак ‰.

Грешни изписвания (1)

  • прумил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-мил
непълен член про-ми-ла
пълен член про-ми-лът
мн.ч. про-ми-ли
членувано про-ми-ли-те
бройна форма про-ми-ла
звателна форма

2. промил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

промил е производна форма на промия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. промил — мин. деят. св. прич. м. р.

промил е производна форма на промия (мин. деят. св. прич. м. р.).