промила

Речник на българския език

1. промила — ед. ч. непълен член

промила е производна форма на промил (ед. ч. непълен член).

2. промила — бройна форма

промила е производна форма на промил (бройна форма).

3. промила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

промила е производна форма на промия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. промила — мин. деят. св. прич. ж. р.

промила е производна форма на промия (мин. деят. св. прич. ж. р.).