прокура̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. прокуратори, м. Истор. В древния Рим — управител на императорски земи, който събира данъци. Прокураторът Понтий Пилат.
Грешни изписвания (7)
- прокоратор
- прокоратур
- прокуратур
- прукоратор
- прукоратур
- прукуратор
- прукуратур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-ку-ра-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | про-ку-ра-то-ра | |
| пълен член | про-ку-ра-то-рът | |
| мн.ч. | про-ку-ра-то-ри | |
| членувано | про-ку-ра-то-ри-те | |
| бройна форма | про-ку-ра-то-ра | |
| звателна форма | — | |