проказа

Речник на българския език

прока̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Тежка кожна болест.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • проказъ
  • пруказа
  • пруказъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ка-за
членувано про-ка-за-та
мн.ч. про-ка-зи
членувано про-ка-зи-те
звателна форма