пробуда

Речник на българския език

1. пробу̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Състояние преди окончателното събуждане; пробуждане.

Грешни изписвания (3)

  • пробудъ
  • прубуда
  • прубудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-бу-да
членувано про-бу-да-та
мн.ч. про-бу-ди
членувано про-бу-ди-те
звателна форма

2. Пробу̀да географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Пробудъ
  • Прубуда
  • Прубудъ