припрян

Речник на българския език

1. припря̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

припряна, припряно, мн. припрени, прил.
1. Който много бърза, припира; нетърпелив. Припрян човек. 2. Който се прави с бързане. Припряно готвене.

Грешни изписвания (1)

  • препрян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прип-рян
непълен член прип-ря-ния
пълен член прип-ря-ни-ят
ж. р. прип-ря-на
членувано прип-ря-на-та
ср. р. прип-ря-но
членувано прип-ря-но-то
мн. ч. прип-ря-ни
членувано прип-ря-ни-те

2. припрян — мин. страд. прич. м. р.

припрян е производна форма на припра (мин. страд. прич. м. р.).