припев

Речник на българския език

прѝпев — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн.припеви, (два) припева, м.
1. Периодично повтаряща се част от песен; рефрен.
2. Разг. Плач над покойник.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • припив
  • припеф
  • припиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-пев
непълен член при-пе-ва
пълен член при-пе-вът
мн.ч. при-пе-ви
членувано при-пе-ви-те
бройна форма при-пе-ва
звателна форма —

Връзки