песен

Речник на българския език

пѐсен съществително име, женски род (тип 50) редактиране

Значение

песента̀, мн. пѐсни, ж.
1. Словесна творба, която се пее. Български народни песни.
2. Звуците, издавани от някои насекоми и птици. Песента на славея. Песента на щурците.
3. Лирическа поетическа творба, която разкрива настроения.
4. Епическо произведение с героичен характер. Песен за Роланд.
5. Малка музикална творба.
прил. пѐсенен, пѐсенна, пѐсенно, мн. пѐсенни. Песенно творчество.
Вечната/старата/същата песен.Пренебр. Нещо познато, което пак се повтаря.
Запявам друга песен. — Променям поведението и думите си, държа се различно.
Изпях си песента.
1. Изживял съм вече живота си.
2. Негоден съм вече за употреба. Тази чанта си изпя вече песента.
3. Нямам вече влияние, власт.
Лебедова песен. — Предсмъртна творба, последна изява.

Грешни изписвания (1)

  • песин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-сен
членувано пе-сен-та
мн.ч. пес-ни
членувано пес-ни-те
звателна форма