прибор

Речник на българския език

прѝбор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. прибори, (два) прибора, м.
1. Приспособление, специално устройство за работа; апарат, уред.
2. Обикн. мн. Набор от принадлежности за нещо. Кухненски прибори.

Грешни изписвания (1)

  • прибур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-бор
непълен член при-бо-ра
пълен член при-бо-рът
мн.ч. при-бо-ри
членувано при-бо-ри-те
бройна форма при-бо-ра
звателна форма