инструмѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. инструмѐнти, (два) инструмѐнта, м.
1. Уред за извършване на определена работа, обикн. ръчна. Купих си всякакви инструменти за работа с дърво.
2. Прибор за произвеждане на музика. Музикален инструмент. Струнен инструмент.
3. Разг. Само ед. Всички уреди за извършване на вид дейност. Всичкия си инструмент нося в колата.
прил. инструмента̀лен, инструмента̀лна, инструмента̀лно, мн. инструмента̀лни. Инструментална стомана. Инструментална музика.
1. Уред за извършване на определена работа, обикн. ръчна. Купих си всякакви инструменти за работа с дърво.
2. Прибор за произвеждане на музика. Музикален инструмент. Струнен инструмент.
3. Разг. Само ед. Всички уреди за извършване на вид дейност. Всичкия си инструмент нося в колата.
прил. инструмента̀лен, инструмента̀лна, инструмента̀лно, мн. инструмента̀лни. Инструментална стомана. Инструментална музика.
Грешни изписвания (3)
- енстромент
- енструмент
- инстромент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-с-т-ру-мент | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-с-т-ру-мен-та | |
| пълен член | ин-с-т-ру-мен-тът | |
| мн.ч. | ин-с-т-ру-мен-ти | |
| членувано | ин-с-т-ру-мен-ти-те | |
| бройна форма | ин-с-т-ру-мен-та | |
| звателна форма | — | |