прибавя

Речник на българския език

1. приба̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

прибавиш, мин. св. прибавих, мин. прич. прибавил, св.вж. прибавям.

Грешни изписвания (2)

  • прибавъ
  • пребавя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице при-ба-вя при-ба-вим
2 лице при-ба-виш при-ба-ви-те
3 лице при-ба-ви при-ба-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице при-ба-вих при-ба-вих-ме
2 лице при-ба-ви при-ба-вих-те
3 лице при-ба-ви при-ба-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице при-ба-вех при-ба-вех-ме
2 лице при-ба-ве-ше при-ба-вех-те
3 лице при-ба-ве-ше при-ба-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прибавил съм прибавила съм прибавило съм прибавили сме
2 лице прибавил си прибавила си прибавило си прибавили сте
3 лице прибавил е прибавила е прибавило е прибавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прибавил бях прибавила бях прибавило бяхме прибавили
2 лице беше прибавил беше прибавила беше прибавило бяхте прибавили
3 лице беше прибавил беше прибавила беше прибавило бяха прибавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прибавя ще прибавим
2 лице ще прибавиш ще прибавите
3 лице ще прибави ще прибавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прибавил ще съм прибавила ще съм прибавило ще сме прибавили
2 лице ще си прибавил ще си прибавила ще си прибавило ще сте прибавили
3 лице ще е прибавил ще е прибавила ще е прибавило ще са прибавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прибавя щяхме да прибавим
2 лице щеше да прибавиш щяхте да прибавите
3 лице щеше да прибави щяха да прибавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прибавил щях да съм прибавила щях да съм прибавило щяхме да сме прибавили
2 лице щеше да си прибавил щеше да си прибавила щеше да си прибавило щяхте да сте прибавили
3 лице щеше да е прибавил щеше да е прибавила щеше да е прибавило щяха да са прибавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прибавел съм прибавела съм прибавело съм прибавели сме
2 лице прибавел си прибавела си прибавело си прибавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прибавил съм прибавила съм прибавило съм прибавили сме
2 лице прибавил си прибавила си прибавило си прибавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прибавил била съм прибавила било съм прибавило били сме прибавили
2 лице бил си прибавил била си прибавила било си прибавило били сте прибавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прибавя щяла съм да прибавя щяло съм да прибавя щели сме да прибавим
2 лице щял си да прибавиш щяла си да прибавиш щяло си да прибавиш щели сте да прибавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прибавил щяла съм да съм прибавила щяло съм да съм прибавило щели сме да сме прибавили
2 лице щял си да си прибавил щяла си да си прибавила щяло си да си прибавило щели сте да сте прибавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прибавил бих прибавила бих прибавило бихме прибавили
2 лице би прибавил би прибавила би прибавило бихте прибавили
3 лице би прибавил би прибавила би прибавило биха прибавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
при-ба-ви при-ба-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род при-ба-вен
непълен член при-ба-ве-ния
пълен член при-ба-ве-ни-ят
женски род при-ба-ве-на
членувано при-ба-ве-на-та
среден род при-ба-ве-но
членувано при-ба-ве-но-то
множествено число при-ба-ве-ни
членувано при-ба-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-ба-вил
непълен член при-ба-ви-лия
пълен член при-ба-ви-ли-ят
женски род при-ба-ви-ла
членувано при-ба-ви-ла-та
среден род при-ба-ви-ло
членувано при-ба-ви-ло-то
множествено число при-ба-ви-ли
членувано при-ба-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-ба-вел
женски род при-ба-ве-ла
среден род при-ба-ве-ло
множествено число при-ба-ве-ли

2. прибавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прибавя е производна форма на прибавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. прибавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прибавя е производна форма на прибавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. прибавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прибавя е производна форма на прибавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).