прибави

Речник на българския език

1. прибави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прибави е производна форма на прибавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прибави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прибави е производна форма на прибавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прибави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прибави е производна форма на прибавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прибави — повелително наклонение, ед. ч.

прибави е производна форма на прибавя (повелително наклонение, ед. ч.).