прибавил

Речник на българския език

1. прибавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибавил е производна форма на прибавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибавил — мин. деят. св. прич. м. р.

прибавил е производна форма на прибавя (мин. деят. св. прич. м. р.).