прибавка

Речник на българския език

приба̀вка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прибавки, ж.
1. Нещо прибавено, допълнително включено; притурка, добавка. Давам в прибавка.
2. Само ед. Прибавяне.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • прибафка
  • пребавка
  • пребавкъ
  • пребафка
  • пребафкъ
  • прибавкъ
  • прибафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-бав-ка
членувано при-бав-ка-та
мн.ч. при-бав-ки
членувано при-бав-ки-те
звателна форма —

Връзки